Job 9

1О тговори Иов и рече:

2 ^a наистина, зная, че това е тъй; но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 Ако поиска да влезе в препирня с Него, не ще му отговори нито на едно от хиляда.

4 ^b Той е мъдър по сърце и мощен по сила; кой е въставал против Него и е оставал на покой?

5 ^c Той преместя планините, и те са неузнаваеми: превръща ги в гнева Си;

6 поместя земята от мястото ѝ, и стълбовете ѝ треперят;

7 ^d каже на слънцето, – и то не изгрява, и на звездите туря печат.

8 ^e Той Сам простира небесата и ходи по морското висине;

9 сътворил е Ас, Кесил и Хима ▼

▼ 9:9 Съзвездия, известни днес с имената: Мечка, Орион и Плеади.

и скривалищата южни;

10 ^g върши дела велики, неизследими и чудни, безброй.

11 Ето, Той ще мине пред мен, и аз не ще Го видя; ще отмине, и не ще Го забележа.

12 ^h Ще вземе, и кой ще му забрани? Кой ще Му каже: какво вършиш?

13 ⁱ Бог няма да отклони гнева Си; пред Него ще паднат поборниците на гордостта.

14 Толкоз повече мога ли аз да отговарям Нему и да пробирам думи пред Него?

15 ^j Дори и прав да бях, няма да отговарям, а ще моля моя Съдия.

16 Да бях извикал, и Той ми отговореше, – не щях да повярвам, че е чул гласа ми Оня,

17 Който ме във вихър поразява и безвинно умножава раните ми,

18 не ми дава да си отдъхна, а ме изпълня с горчивини.

19 Ако е дума за сила, Той е могъщ; ако ли пък – за съд, кой ще ме изправи пред Него?

20 Ако взема да се оправдавам, самите ми уста ще ме обвинят; ако съм невинен, Той ще ме признае за виновен.

21 ^k Невинен съм; не ща да зная за душата си, презирам живота си.

22 ^l Все едно; затова казах, че Той погубва и непорочния, и виновния.

23 Ако тогова Той поразява с бич изведнъж, то над изпитните над невинните се подсмива.

24 Земята е отдадена в ръце на нечестивци; лицата на нейните съдии Той покрива. Ако това не е Той, то кой е?

25 ^m Дните ми са по-бързи от бързоходец, – бягат, не виждат добро,

26 ⁿ летят като леки ладии, като орел, който се спуща върху плячка.

27 Ако си кажа: „ще забравя тъгите си, ще отмахна мрачния си вид и ще се ободря“,

28 то треперя от всичките си страдания, като зная, че Ти не ще ме обявиш за невинен.

29 ^o Ако пък съм виновен, защо напразно да се измъчвам?

30 ^p Да се умиех и със снежна вода и съвсем да очистех ръцете си,

31 и тогава Ти ще ме потопиш в тиня, и ще се погнусят от мене дрехите ми.

32 ^q Защото Той не е човек, както съм аз, та да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд!

33 Помежду ни няма посредник, който би сложил ръката си на нас двама ни.

34 ^r Нека отмахне Той от мене жезъла Си, и страхът Му да ме не ужасява, –

35 ^s тогава ще говоря и не ще се боя от Него, понеже аз не съм такъв сам по себе си.